Разбирането на микробите - тези малки организми - може да бъде от решаващо значение за справяне със заплахи като коронавирус, но ново изследване показва колко малко знаем за тях. За това разказва "Гардиън".
Микробите - скритото мнозинство в живота на Земята. Животът на планетата разчита на огромно количество бактерии, гъбички и други малки организми. Те генерират кислород, поддържат почвите здрави и регулират климата. Микробите играят решаваща роля и в производството на храни, като сирене, бира, кисело мляко и хляб. Но въпреки тяхното значение за човешкия живот и здраве на Земята, нова научна статия показва нашето "дълбоко невежество" за микробното биоразнообразие и как то се променя.
"Нямаме представа дали глобалното микробно разнообразие се увеличава, намалява или остава същото", казва Дейвид Талер, биолог от Базелския университет и автор на статията. „Повечето научни трудове ни показват нови факти."
Много популации от растения и животни бързо намаляват, като около 1 милион вида са изложени на риск от изчезване, според доклад, подкрепен от ООН за 2019 г., съобщава БГНЕС.
Микробите често се срещат в екстремни среди - оцеляват на дъното на океана, замръзват дълбоко в ледниците и дори в токсично вулканично езеро - което ги прави трудни за изучаване. Макар и слабо изучени, бактериите и други миниатюрни организми са широко разпространени в дълбоката биосфера под повърхността на Земята.
Проф. Фредерик Кохан, микробен еколог от Университета Уеслиан, Кънектикът, който направи преглед на проучването преди публикуването, заяви, че въпреки че изчезването на животни и микроби може върви ръка за ръка, нови бактериални видове могат да се образуват с толкова високи темпове, че може да се увеличават независимо от това изчезване на растения и животни.
"Когато вид бозайник изчезне, трябва да очакваме, че всички микроби, които зависят предимно или изключително от този вид, също трябва да изчезнат", каза той. "От друга страна, микробни еколози като мен, които изучават разнообразието от изключително тясно свързани бактерии, установяват, че винаги се образуват нови бактериални видове. Винаги има нови начини бактериите да споделят съществуващия ресурс, за да позволят поява на нови видове."
Документът разглежда как да се изследват промените в глобалното микробно биологично разнообразие, включително чрез мониторинг на малки промени в последователността, подобни на тези, използвани за проследяване на варианти на Covid-19, и анализиране на молекулярния механизъм на генния трансфер. Изследователите се надяват, че проучването ще вдъхнови други изследвания.
Джеси Аусубел, директор на програмата на Университета Рокфелер за човешката среда, спонсор на проучването, каза: „Линей стартира своята Systema Naturae през 1735 г., преди почти 300 години, и все още нямаме пълен списък с видовете растения и животни, които той започна да каталогизира. Няма да е лесно да направим нещо подобно с вероятно 1000 пъти повече микроби и да измерим промените."
Микробите в човешкото тяло са свързани със състояния като затлъстяване и диабет тип 2 до непоносимост към храна и безпокойство. Но последиците за планетата от невежеството на човечеството за това как се променя микробният живот все още са неясни, установява изследването.
Около 90% от общото тегло на организмите в океана са микроби, според преброяването на морския живот през 2010 г. Микробите са от решаващо значение за улавянето на въглерод, те разграждат органичните вещества и формират основата на хранителната мрежа.
Вируси като Covid-19 и други микроби, като бактерията Yersinia pestis, отговорна за бубонната чума, могат да причинят заболявания и все повече се свързват с унищожаването на природния свят. Разбирането на промените в изобилието и разнообразието на микробите е важно за разбирането на здравето на планетата.
"Все още няма агенция, която да наблюдава състоянието на микробния свят, както и банка за консервиране на микроби. Може би скоро ще осъзнаем и ще коригираме пренебрежението си и ще издигнем отношението си към многообразието на микробния живот до друго ниво", каза Аусубел.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
БЕА стартира BEA Connect – нова поредица от ежемесечни срещи за онлайн търговците
Загубата на оръжейното депо в Кронщат е сериозен удар за руския Балтийски флот
Цената на петрола се върна до нивата отпреди войната на САЩ с Иран*
Как държавните служители ще плащат осигуровките си според проектобюджета за 2026 г.
Кои са най-големите рискове пред сегашните бързоразвиващи се пазари
Американските акции се понижиха за трети пореден ден
Прогноза за следващите 10 дни: От 37-градусови горещини до летни бури и градушки
Тежко остава състоянието на жената, пострадала при катастрофата на АМ "Тракия"
Куман се изцепи: Нидерландия не се страхува от никого
След резила: Фенове на ЦСКА скочиха на Янев: Не става!
Стоичков ще бъде специален гост на бенефиса на Салпаров
Левски и ЦСКА подкрепиха Славия за благотворителен мач
Трагедия! Едно от загиналите деца на Славия е внук на доскорошен шеф в Левски
Ключова фигура остава при Езерняците
По-хубав живот за 3 зодии до края на юли 2026
Как да напуснете работа с достойнство и да запазите добрия тон с колегите
Поверия за Видовден на 28 юни
Петровденски курбан от петел или пиле в гърне
Здравословна италианска паста без брашно
ИГРА: Участвайте и можете да спечелите награди от филма „Миньони & чудовища“
Цените на винетките поскъпват с 30% от 1 август, годишната за автомобил става 64,50 евро
Отстранената шефка на кадастъра във Варна обясни за Баба Алино
Мъж пострада при пожар на тераса в новопостроена сграда в курорт край Варна
Бюджет 2026 цели плавна стабилизация, за да продължи растежът на икономиката
Венци Стефанов покрусен заради мелето на "Тракия" с деца от "Славия"
Правителството отменя тарифата за пристанищните такси от 2007 г.
Телескопът ALMA откри „семейство“ от девет звезди в процес на формиране
Китайска компания осъществи сателитно обаждане до обикновен смартфон
Индия отваря ключова ракетна технология за частния сектор
Защо Европа се затопля два пъти по-бързо от останалия свят?
НАСА планира да потопи МКС в океана, експерти алармират за екологични рискове
Какво ни очаква до 2035 г. според предсказанията на Никола Тесла