Разбирането на микробите - тези малки организми - може да бъде от решаващо значение за справяне със заплахи като коронавирус, но ново изследване показва колко малко знаем за тях. За това разказва "Гардиън".
Микробите - скритото мнозинство в живота на Земята. Животът на планетата разчита на огромно количество бактерии, гъбички и други малки организми. Те генерират кислород, поддържат почвите здрави и регулират климата. Микробите играят решаваща роля и в производството на храни, като сирене, бира, кисело мляко и хляб. Но въпреки тяхното значение за човешкия живот и здраве на Земята, нова научна статия показва нашето "дълбоко невежество" за микробното биоразнообразие и как то се променя.
"Нямаме представа дали глобалното микробно разнообразие се увеличава, намалява или остава същото", казва Дейвид Талер, биолог от Базелския университет и автор на статията. „Повечето научни трудове ни показват нови факти."
Много популации от растения и животни бързо намаляват, като около 1 милион вида са изложени на риск от изчезване, според доклад, подкрепен от ООН за 2019 г., съобщава БГНЕС.
Микробите често се срещат в екстремни среди - оцеляват на дъното на океана, замръзват дълбоко в ледниците и дори в токсично вулканично езеро - което ги прави трудни за изучаване. Макар и слабо изучени, бактериите и други миниатюрни организми са широко разпространени в дълбоката биосфера под повърхността на Земята.
Проф. Фредерик Кохан, микробен еколог от Университета Уеслиан, Кънектикът, който направи преглед на проучването преди публикуването, заяви, че въпреки че изчезването на животни и микроби може върви ръка за ръка, нови бактериални видове могат да се образуват с толкова високи темпове, че може да се увеличават независимо от това изчезване на растения и животни.
"Когато вид бозайник изчезне, трябва да очакваме, че всички микроби, които зависят предимно или изключително от този вид, също трябва да изчезнат", каза той. "От друга страна, микробни еколози като мен, които изучават разнообразието от изключително тясно свързани бактерии, установяват, че винаги се образуват нови бактериални видове. Винаги има нови начини бактериите да споделят съществуващия ресурс, за да позволят поява на нови видове."
Документът разглежда как да се изследват промените в глобалното микробно биологично разнообразие, включително чрез мониторинг на малки промени в последователността, подобни на тези, използвани за проследяване на варианти на Covid-19, и анализиране на молекулярния механизъм на генния трансфер. Изследователите се надяват, че проучването ще вдъхнови други изследвания.
Джеси Аусубел, директор на програмата на Университета Рокфелер за човешката среда, спонсор на проучването, каза: „Линей стартира своята Systema Naturae през 1735 г., преди почти 300 години, и все още нямаме пълен списък с видовете растения и животни, които той започна да каталогизира. Няма да е лесно да направим нещо подобно с вероятно 1000 пъти повече микроби и да измерим промените."
Микробите в човешкото тяло са свързани със състояния като затлъстяване и диабет тип 2 до непоносимост към храна и безпокойство. Но последиците за планетата от невежеството на човечеството за това как се променя микробният живот все още са неясни, установява изследването.
Около 90% от общото тегло на организмите в океана са микроби, според преброяването на морския живот през 2010 г. Микробите са от решаващо значение за улавянето на въглерод, те разграждат органичните вещества и формират основата на хранителната мрежа.
Вируси като Covid-19 и други микроби, като бактерията Yersinia pestis, отговорна за бубонната чума, могат да причинят заболявания и все повече се свързват с унищожаването на природния свят. Разбирането на промените в изобилието и разнообразието на микробите е важно за разбирането на здравето на планетата.
"Все още няма агенция, която да наблюдава състоянието на микробния свят, както и банка за консервиране на микроби. Може би скоро ще осъзнаем и ще коригираме пренебрежението си и ще издигнем отношението си към многообразието на микробния живот до друго ниво", каза Аусубел.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Одеса е стратегическа цел за Москва, но в Украйна не смятат, че има сили да я реализира
Пазарите се движат на ръба на геополитическа пропаст
Украйна няма ясен отговор ще я защитят ли съюзниците, разчита САЩ да притиснат Русия
Геополитическите сътресения разклатиха оптимизма на Wall Street
Шефчович: ЕС обмисля да спре временно въглеродния данък върху торовете
Кадър на деня за 7 януари
Убиха двама души при стрелба пред мормонска църква в САЩ (ВИДЕО)
Зимната обстановка създава големи проблеми в София и в страната
AI променя драстично работата на програмистите през 2026 г.
Левски вдига тавана за заплати заради топ трансфер
Лидерът във Втора лига стартира революционен модел на управление в България
Фурорът продължава! Бивш голмайстор на Лудогорец пак се вихри в Англия
Нефтохимик отпадна на 1/16-финалите на Чалъндж къп
Инфарктно! Германци отстраниха Левски след златен гейм
Жалко! Алберт Попов отпадна във втория манш в Мадона ди Кампильо
5 неща, които психотерапевтът няма да ви каже
Нумерологична прогноза за 8 януари
Таро карта за 8 януари, четвъртък
Какво се прави на Бабинден
Дневен хороскоп за 8 януари, четвъртък
Лесна питка за Бабинден
Огнеборците потушиха 34 пожара през последното денонощие
24-ма души са ранени в катасторфи у нас за последното денонощие
Честваме паметта на свети Григорий, епископ български, и на преподобния Георги Хозевит
АПИ излезе с важен призив към шофьорите
Венецуела твърди за поне 100 убити при атаката срещу Мадуро
Една държава в ЕС не е длъжна да приеме еврото - ето коя е тя
Под пустинните пясъци на Южен Египет откриха византийски манастир
Британски учени с революционно откритие за живота след смъртта
Гигант се издигна над марсианските облаци: Какво видяха учените на Червената планета
НАСА се опитва да спаси обречения телескоп Swift
Професиите на бъдещето: Как ще изглежда ИТ пазарът след 2030 г.